За откриване на фирма в България са необходими следните стъпки:

1. Избор на правна форма: ЕТ, ЕООД, ООД, АД и други.
2. Избор на име: Проверка и резервиране на името в Търговския регистър.
3. Подготовка на документи: Учредителен акт/договор, протокол от учредителното събрание и др.
4. Внасяне на капитал: Депозиране на минималния капитал в банкова сметка.
5. Регистрация в Търговския регистър: Подаване на заявление и заплащане на такса.
6. Получаване на БУЛСТАТ номер: Автоматично след регистрацията.
7. Регистрация по ДДС (ако е необходимо): За оборот над 100 000 лв. за 12 месеца.
8. Отваряне на фирмена банкова сметка.
9. Назначаване на счетоводител: За водене на счетоводството и данъчните въпроси.
10. Регистрация в други институции : НАП, НОИ и др.

• Физически лица:

  • Лица, получаващи доходи от трудови правоотношения: Наемни работници, които получават доходи от работодател, обикновено не са длъжни сами да подават годишна данъчна декларация, тъй като работодателят удържа и внася данъка. Въпреки това, ако имат допълнителни доходи от други източници, е необходимо да подадат декларация.
  • Самостоятелно заети лица и свободни професии: Лица, които работят като самостоятелно заети лица или упражняват свободна професия (например адвокати, лекари, консултанти), са задължени да подават годишна данъчна декларация.
  • Лица, получаващи доходи от наем или аренда: Ако човек получава доходи от наем или аренда на недвижимо имущество, той е длъжен да подаде годишна данъчна декларация.
  • Лица с доходи от капиталови печалби: Лица, които получават доходи от продажба на акции, ценни книжа или други капиталови активи, трябва да подадат данъчна декларация.
  • Лица с доходи от чужбина: Всеки, който получава доходи от чужбина, е задължен да подаде данъчна декларация, за да декларира тези доходи и да избегне двойно данъчно облагане.

• Юридически лица:

  • Търговски дружества (ООД, ЕООД, АД и т.н.): Всички търговски дружества са задължени да подават годишна данъчна декларация, независимо от това дали са реализирали печалба или загуба през отчетния период.
  • Неправителствени организации и фондации: В определени случаи и неправителствените организации, фондации и сдружения трябва да подават данъчна декларация, особено ако са реализирали приходи от стопанска дейност.

• Земеделски производители:

  • Земеделски производители и фермери, които получават доходи от земеделска дейност, също са задължени да подават годишна данъчна декларация.

• Физически лица, притежаващи фирми:

  • Физически лица, които притежават фирми (еднолични търговци или съдружници в дружества), трябва да подадат данъчна декларация, декларираща доходите от техния бизнес.

• Чуждестранни лица с доходи от България:

  • Чуждестранни лица, които получават доходи от източници в България, могат да са задължени да подават данъчна декларация в страната.

ДДС (Данък върху добавената стойност) е косвен данък, който се начислява на всяка стъпка от производството и разпространението на стоки и услуги. Този данък е част от крайната цена, която потребителят заплаща за продукта или услугата.

Как се ползва ДДС:

1. Регистрация по ДДС:

   • Бизнесът трябва да се регистрира по ДДС, ако годишният му оборот надвиши определен праг или доброволно, ако е по-малък.
   • След регистрацията бизнесът получава ДДС номер.

2. Издаване на фактури:

   • При продажба на стоки или услуги, регистрираните по ДДС фирми издават фактури, в които ясно е посочен ДДС.
   • Фактурите трябва да съдържат ДДС номер на доставчика и клиента (ако е регистриран по ДДС).

3. Събиране на ДДС:

   • Фирмата събира ДДС от клиентите при продажба на стоки или услуги.
   • Този ДДС се добавя към продажната цена и се заплаща от крайния потребител.

4. Данъчен кредит:

   • Фирмите имат право да приспаднат ДДС, който са платили при закупуване на стоки и услуги, използвани за бизнес цели.
   • Това се нарича данъчен кредит и намалява сумата на ДДС, която фирмата трябва да плати на държавата.

5. Подаване на декларации и плащане на ДДС:

   • Регистрираните по ДДС фирми трябва да подават периодични ДДС декларации (обикновено месечни или тримесечни).
   • В декларацията се посочва събраният ДДС от продажбите и приспаднатият ДДС от покупките.
   • Разликата се плаща на държавата или се възстановява от нея, ако приспаднатият ДДС е по-голям.

Пример:

• Ако фирма продава продукт за 120 лева с включен ДДС от 20%, действителната цена без ДДС е 100 лева. Клиентът плаща 120 лева, от които 20 лева са ДДС, който фирмата трябва да предаде на държавата.
• Ако фирмата е закупила материали за 60 лева с включен ДДС от 10 лева, тя може да приспадне този ДДС от общата сума, която дължи.