ЗЗО: Закон за здравното осигуряване в България – какво трябва да знаете

ЗЗО е съкращение от закона за здравното осигуряване - основният закон, който урежда задължителното здравно осигуряване в България, здравноосигурителни вноски и достъпа до медицинска помощ чрез националната здравноосигурителна каса. На практика ЗЗО засяга почти всеки човек в страната: работещи, самоосигуряващи се лица, пенсионери, студенти, деца, работодатели и граждани на България, които ползват услуги по линия на НЗОК.

В тази статия ще разгледаме как работи закон за здравното осигуряване, какви права имат осигурените лица, как се плащат вноски и какво покрива бюджета на НЗОК. Вижте също секцията за размер и внасяне на здравноосигурителните вноски.

Какво ще научите:

• как ЗЗО определя правата и задълженията на осигурените лица;

• как се изчислява здравноосигурителната вноска и кой я плаща;

• как се получава достъп до медицинска помощ и услуги и какви промени се очакват или вече се прилагат.

Какво е ЗЗО и защо е важно за вас

ЗЗО е закон за здравно осигуряване, който определя правилата, по които здравно осигуряване се събира, управлява и използва за заплащане на медицинска помощ. Чрез него се осъществява финансирането на основни здравни дейности, които са достъпни за осигурени лица на територията на България.

Темата е практическа, защото ЗЗО не е само юридически текст. Той определя:

• дали имате непрекъснати здравноосигурителни права;

• дали може да ползвате лекар, специалист, болница или лекарства по НЗОК;

• какъв е размерът на здравноосигурителните вноски;

• какви задължения имат работодателят, самоосигуряващото се лице което работи за своя сметка, както и държавата.

НЗОК осигурява основен пакет от медицински дейности за всички осигурени. Задължителното здравно осигуряване осигурява равен достъп до медицинска помощ, а достъпът до медицинска помощ е равнопоставен за всички граждани, които поддържат правата си.

Правна рамка: какво урежда Законът за здравното осигуряване (ЗЗО)

Законът за здравното осигуряване е приет през 1998 г. и влиза в действие през 1999 г. Задължителното здравно осигуряване в България е въведено през 1998 година, като оттогава системата е променяна многократно. Промените често се правят заедно със закона за бюджета на НЗОК, със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и други бюджетни актове.

ЗЗО урежда няколко ключови въпроса:

• кои лица подлежат на задължително здравно осигуряване;

• какви са правата и задълженията на осигурените лица;

• как се определя размерът на здравноосигурителната вноска;

• как се финансират дейностите, плащани от националната здравноосигурителна каса;

• как се сключват договори с изпълнители на медицинска помощ;

• как се контролира заплащане на дейности от бюджета на НЗОК.

Актуалният текст на закона може да се провери в Закон за здравното осигуряване в lex.bg или чрез сайта на Народното събрание.

Важно е да се прави разлика между закона за здравното осигуряване и други закони в здравната система. Законът за здравето урежда общите въпроси на общественото здраве, профилактиката, здравния контрол и правата на пациента. Законът за лечебните заведения урежда създаването, регистрацията и дейността на болници, медицински центрове и други структури. ЗЗО е специалният закон, който се занимава с осигуряването в България, вноските и плащанията от НЗОК.

На практика ЗЗО се прилага заедно със:

• закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за съответната година;

• нормативни актове на Министерството на здравеопазването;

• решения на министерския съвет;

• правила на националната здравноосигурителна каса;

• указания на националната агенция за приходите;

• бюджета на държавното обществено осигуряване, когато има връзка със социално осигуряване, обезщетения и статут на лица.

Така на закона за здравното осигуряване трябва да се гледа не изолирано, а като част от по-широка система за здравно, социално и бюджетно регулиране.

История и създаване на системата на задължителното здравно осигуряване

До 1999 г. здравната система в България се финансира основно от държавния бюджет. С приемането на ЗЗО страната преминава към модел на задължително здравно осигуряване, при който средствата идват от здравноосигурителни вноски, трансфери от държавния бюджет и други източници, предвидени в закона.

Националната здравноосигурителна каса функционира от 15 март 1999 година. Националната здравноосигурителна каса започва да функционира на 15 март 1999 година като централен публичен фонд, който събира и разпределя средства за медицинска помощ, лекарства и здравни дейности. Тази дата е ключова, защото бележи реалното начало на новия осигурителен модел.

От 2006 г. събирането на здравноосигурителните вноски и контролът върху тях са възложени на Националната агенция за приходите. Това означава, че НАП отговаря за деклариране, плащане, проверка на задължения, възстановяване на надвнесени суми и справки за здравноосигурителен статус.

НЗОК, от своя страна, се концентрира върху:

• договаряне с лекари, болници, аптеки и други изпълнители;

• закупуване на медицински услуги и лекарства;

• контрол върху отчетените дейности;

• управление на бюджета на НЗОК;

• работа с районните здравноосигурителни каси.

Структурата включва централно управление в София и 28 районни здравноосигурителни каси - РЗОК - във всяка област на страната. Повече институционална информация може да намерите на официалния сайт на НЗОК.

Основни принципи на задължителното здравно осигуряване по ЗЗО

Чл. 5 от закона за здравното осигуряване посочва принципите, върху които се изгражда задължителното здравно осигуряване в България. Те не са формалност - от тях зависи как се разпределят средствата и защо системата работи като солидарен публичен фонд.

Основните принципи включват:

Принципът на задължително участие означава, че всички български граждани, които подлежат на осигуряване, са длъжни да плащат здравноосигурителни вноски или за тях да се правят такива вноски от държавата, работодател или друг осигурител.

Принципът на солидарност означава, че хората с по-високи доходи внасят повече, но не получават „по-голямо право“ на лечение. Средствата се използват за нуждаещите се, включително болни, деца, пенсионери и социално уязвими лица.

Трипартизмът в управлението означава участие на държавата, работодателите и осигурените лица в управлението на НЗОК. Така дейността на фонда трябва да бъде балансирана между публичен интерес, финансова устойчивост и защита на пациента.

Здравноосигурените лица заплащат минимална потребителска такса за услуги, когато ползват медицинска помощ по линия на НЗОК, освен ако попадат в група, освободена от такса. Това е част от личната отговорност, но не отменя принципа, че достъпът до медицинска помощ е равнопоставен.

Кои лица подлежат на задължително здравно осигуряване

ЗЗО определя кои лица подлежат на задължително здравно осигуряване в страната. Обхватът е широк, защото целта е почти всички български граждани и определени чужди граждани на територията на България да имат достъп до основна медицинска помощ.

Основните групи са:

• лица, работещи по трудово правоотношение;

• лица по служебно правоотношение;

• самоосигуряващи се лица - свободни професии, еднолични търговци, земеделски стопани, управители и съдружници при определени условия;

• пенсионери;

• деца до 18 години;

• ученици и студенти при определени условия;

• безработни лица с регистрация в Бюро по труда;

• лица, за които държавата прави вноски;

• други категории, посочени от закона.

Има и ситуации, в които българските граждани не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Например това може да се отнася за лица, които дългосрочно пребивават и се осигуряват в друга държава членка на ЕС по приложимите европейски правила.

Важно е да се прави разграничение между „осигуряващи“ и „самоосигуряващи се“ лица:

• осигуряващ може да бъде работодател, ведомство или юридическо лице, което внася осигуровки за други лица;

• самоосигуряващи се лица сами избират и декларират осигурителен доход в рамките на минималния и максималния праг и сами плащат своите вноски и задължения.

Ако искате да проверите дали попадате в определена категория, най-сигурният източник е официалният сайт на НАП, където има информация за задължени лица, плащания, декларации и справки.

Размер, разпределение и плащане на здравноосигурителните вноски {#osiguritelni-vnoski}

Здравноосигурителните вноски и разпределението им между осигурител и осигурен се определят от закона за здравното осигуряване и ежегодно се конкретизират със закона за бюджета на НЗОК. Когато се приема закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, закон за бюджета на НЗОК и закона за държавния бюджет, те често се разглеждат заедно, защото засягат доходи, осигурителни прагове, трансфери и разходи.

За 2026 г. общата здравноосигурителна вноска е 8% от осигурителния доход. При наети лица разпределението е 60:40 между осигурител и осигурено лице:

Здравноосигурителната вноска за самоосигуряващи се лица е 8% за 2026 година. За самоосигуряващите се лица вноската е изцяло за тяхна сметка и се изчислява върху избран осигурителен доход, но той не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход за съответната година и не може да надхвърля максималния осигурителен доход.

Осигурителен доход е базата, върху която се изчислява здравноосигурителната вноска. Той може да включва:

• трудово възнаграждение;

• възнаграждение по служебно правоотношение;

• доходи на самоосигуряващи се лица;

• други доходи, които по закон участват в осигуряването.

Срокът за внасяне на здравноосигурителните вноски обичайно е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Данните се декларират към НАП по реда на Наредба № Н-13 от 2019 г.

Пример:

Ако осигурителният доход е 1 000 лв., общата здравноосигурителна вноска е 80 лв. От тях 48 лв. са за сметка на работодателя, а 32 лв. - за сметка на работника.

За лица без доходи и без друго основание за осигуряване вноската може да се определя върху специална база, предвидена в закона. Тук е важно да се следят актуалните указания на НАП, защото минималните суми могат да се променят със закона за бюджета на НЗОК, за бюджета на държавното обществено осигуряване и със закона за бюджета на държавното управление за съответната година.

Задължително и доброволно здравно осигуряване – каква е разликата

В България съществуват две различни форми: задължително здравно осигуряване по ЗЗО и доброволно здравно осигуряване чрез договори със застрахователи или други лицензирани дружества. Те често се бъркат, но имат различна функция.

Задължителното здравно осигуряване в България гарантира пакет от здравни дейности по вид, обхват и обем, заплащани от бюджета на НЗОК. Това е публичната система, в която участват осигурените лица, работодателите и държавата.

Доброволното здравно осигуряване осигурява услуги извън задължителното осигуряване. Здравните услуги по доброволно осигуряване не са покрити от НЗОК. Доброволното здравно осигуряване е регламентирано от Закона за здравното осигуряване. Лицата могат да изберат доброволно здравно осигуряване по собствено желание.

Доброволните пакети могат да покриват:

• допълнителни прегледи;

• избор на екип или лекар;

• по-висок стандарт на болнична стая;

• по-скъпи консумативи;

• профилактични програми;

• услуги и стоки извън основния пакет на НЗОК.

Важно: доброволната здравна застраховка не отменя задължителното здравно осигуряване и не освобождава от дължими вноски към националната здравноосигурителна каса.

Пример: пациент може да ползва операция, която е покрита от НЗОК по клинична пътека, но да използва доброволна здравна застраховка за по-висок стандарт на престой или за допълнителни услуги, които не са част от основния пакет.

Какви здравни дейности гарантира бюджетът на НЗОК

Основният пакет от здравни дейности се определя в рамките на закона, бюджета на НЗОК и подзаконови актове. В процеса участват Министерството на здравеопазването, Министерския съвет и националната здравноосигурителна каса нзок, като се отчита финансовата рамка за съответната година.

Основните групи дейности, гарантирани за осигурените лица, включват:

• първична извънболнична медицинска помощ - личен лекар;

• специализирана извънболнична помощ;

• болнична помощ;

• дентална помощ в определен обем;

• лекарства по позитивния лекарствен списък;

• клинични пътеки и клинични процедури;

• частично или пълно заплащане на определени медицински изделия.

Здравно осигуряване включва и частично заплащане на консумативи или изделия при условията на договорите между НЗОК и изпълнителите. Това не означава, че всяка услуга е напълно безплатна - в някои случаи има потребителска такса, доплащане или ограничения според договора.

Примери за услуги по линия на НЗОК:

• профилактичен преглед при общопрактикуващ лекар;

• изследвания по направление;

• консултация със специалист;

• престой по клинична пътека при остър инфаркт;

• раждане;

• определени лекарства за хронични заболявания;

• дентални услуги в ограничен годишен обем.

Актуални пакети, договори и информация за изпълнители може да проверите в секцията за официалните пакети и договори на НЗОК.

Защо основният пакет е важен при реални заболявания

Основният пакет не е абстрактен списък. Той има значение при реални симптоми, диагнози и състояния, при които човек търси помощ и достъп до медицинска помощ. Например диагнозата на обривите зависи от тяхната форма, цвят и разположение, затова често е необходим преглед от лекар или специалист.

Заболяванията с обриви се разделят на алергични и инфекциозни болести. Вирусните инфекции започват с висока температура и обрив. Варицелата е силно заразна инфекция с мехури. Лекарствената алергия причинява имунна реакция с широк обрив. Копривна треска се характеризира с червени или белезникави сърбящи подутини.

Други кожни състояния също могат да изискват медицинска оценка. Топлинният обрив се появява от блокиране на потните жлези. Крастата е паразитно заболяване с силен сърбеж. Системният лупус еритематозус се разпознава по пеперуден обрив. Обривът от пелени е яркочервен обрив при бебета. Атопичният дерматит се обостря при стрес или алергени. Контактният дерматит се проявява с локално зачервяване и сърбеж. Контактният дерматит е обрив след контакт с алерген или дразнител. Гранулом ануларе се характеризира с малки червени подутини в пръстен. Псориазисът е автоимунно заболяване с дебели червени плаки. Целулит е бактериална инфекция на кожата. Лихен склерозус е тънка, белезникава и сърбяща плака. Екземата причинява сух, силно сърбящ обрив.

Същото важи и за стомашно-чревни оплаквания. Синдромът на раздразненото черво е функционално разстройство на стомашно-чревния тракт. Симптомите на Синдрома на раздразненото черво варират от леки до тежки. Често диетата при Синдрома на раздразненото черво изключва млечни продукти. Медикаментите за Синдрома на раздразненото черво включват спазмолитици и пробиотици. Лечението на Синдрома на раздразненото черво е за облекчаване на оплакванията. Стрес мениджмънтът може да помогне при Синдрома на раздразненото черво.

Тези примери показват защо е важно човек да има активни здравноосигурителни права и достъп до лекар, направление, изследвания и проследяване.

Как се осъществява достъпът до услуги, заплащани от НЗОК

Достъпът до услуги по ЗЗО започва с избор на общопрактикуващ лекар - ОПЛ, наричан още личен лекар. Всеки осигурен може да избира общопрактикуващ лекар два пъти годишно. Обичайно това става през юни и декември по процедура, утвърдена от НЗОК.

Пътят на пациента обикновено изглежда така:

1. Избирате личен лекар.

2. Посещавате личния лекар при здравен проблем или за профилактика.

3. При необходимост личният лекар издава направление за специалист.

4. Специалистът може да назначи изследвания, лечение или болнична помощ.

5. При нужда от хоспитализация се издава направление за болница.

6. Болницата трябва да има договор с РЗОК за съответната дейност.

Достъпът до болнична помощ изисква направление от общопрактикуващия лекар, освен в спешни случаи и други изключения, предвидени в медицинските правила. При спешно състояние човек може да потърси помощ и директно, защото спешната медицинска помощ има отделен режим.

Осигурените лица имат право на свободен избор на изпълнител, когато изпълнителят има договор с РЗОК и дейността е в обхвата на НЗОК. Това може да бъде лекар, специалист, лечебно заведение или дентален лекар.

Имайте предвид, че НЗОК работи с регулативни стандарти. Това означава, че броят направления, изследвания и процедури се управлява в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година. Затова понякога пациентът може да срещне ограничения, дори когато има право на услуга.

Вижте повече в раздела за електронни уведомления и контрол върху отчитаните дейности.

Нови промени в ЗЗО: електронни уведомления и защита от злоупотреби {#elektronni-uvedomlenia}

През 2025–2026 г. в публичното пространство и в законодателния процес се обсъждат и въвеждат промени, насочени към по-добър контрол върху медицинските дейности, отчетени на националната здравноосигурителна каса. Основната идея е гражданите да могат да виждат какво е отчетено на тяхно име и да реагират при несъответствия.

Мярката предвижда всички здравноосигурени лица да получават електронно уведомление за всяка медицинска и дентална услуга, отчетена пред НЗОК, включително данни за изписани лекарства. Уведомленията се очаква да се изпращат чрез Националната здравно-информационна система - НЗИС - чрез SMS, имейл или профил в електронното здравно досие, в зависимост от подадените от лицето данни.

Целта е ясна:

• да се намалят фалшиво отчетени дейности;

• да се даде контрол на пациента;

• да се повиши прозрачността на разходите;

• да се защити бюджета на НЗОК;

• да се подобри доверието в системата.

Ако получите уведомление за преглед, лекарство или услуга, които не сте ползвали, трябва да проверите информацията и да подадете сигнал по съответния ред. Така контролът вече не е само институционален, а и граждански.

В пакета от промени към закона за здравното осигуряване е предвидено и държавният бюджет да поема временно здравните осигуровки при несъстоятелност или ликвидация на работодател за лицата в отпуск по майчинство. Това е важна защита, защото осигурените права не трябва да зависят от финансовия срив на работодателя.

Преди да разчитате на конкретна процедура, проверете последните официални текстове на закона и подзаконовите актове, защото техническото прилагане на електронни уведомления може да зависи от допълнителни правила.

Роля на държавата и допълнителни нормативни документи

Здравно осигуряване в България се регулира не само от ЗЗО. На практика системата работи чрез комбинация от закони, правилници, наредби, решения на министерския съвет и указания на институциите.

Ключови документи и институции са:

• закона за здравното осигуряване;

• закона за бюджета на НЗОК;

• закона за държавния бюджет;

• закона за бюджета на държавното обществено осигуряване;

• наредби на министъра на здравеопазването;

• решения на Министерския съвет;

• правила и указания на НЗОК;

• указания на НАП.

НЗОК приема вътрешни правила, указания и договорни условия, които показват как на закона се прилага в ежедневната работа - например при отчитане на клинични пътеки, лекарства, дентална помощ и извънболнични дейности.

Законът за бюджета на НЗОК за всяка година определя конкретния размер на здравноосигурителните вноски, разходните лимити и структурата на плащанията по вид дейности. Със закона за бюджета могат да се предвидят повече средства за болнична помощ и лекарства, както и трансфери от държавния бюджет.

Например за бюджета на НЗОК за 2026 г. се определят средства за болнична помощ, лекарства, дентални услуги, профилактика и други направления, както и допълнителни трансфери от държавния бюджет. Това е важно, защото от бюджета зависи не само общата финансова стабилност, но и реалният обем услуги, които могат да се заплащат.

Полезни източници за проверка са Министерство на здравеопазването и разделите с нормативна уредба на НЗОК.

Права и задължения на здравноосигурените лица

ЗЗО гарантира права, но и поставя задължения. Най-честата грешка е човек да мисли само за правото на лечение, без да следи дали вноските са платени и дали здравноосигурителният статус е активен.

Основни права на осигурените лица:

• свободен избор на общопрактикуващ лекар;

• свободен избор на изпълнител на медицинска помощ с договор с РЗОК;

• достъп до основния пакет дейности, заплащани от НЗОК;

• информация за диагнозата, лечението и отчетените дейности;

• право на профилактични прегледи;

• право на лекарства и медицински изделия при условията на НЗОК;

• право на равнопоставено третиране.

Основни задължения:

• редовно плащане на здравноосигурителни вноски;

• представяне на документ за самоличност при посещение при лекар;

• спазване на лекарски предписания;

• участие в профилактични дейности;

• уведомяване при промяна на адрес, статус или други обстоятелства;

• проверка на отчетени услуги, когато има електронни уведомления.

Ако човек има повече от 3 неплатени дължими вноски за определен период, може да се стигне до прекъсване на здравноосигурителните права. Последицата е ограничен достъп до услуги, платени от НЗОК, докато не се възстановят правата по реда на закона.

Най-лесният начин да следите статуса си е чрез Портала за електронни услуги на НАП. Там може да се направи справка за здравноосигурителен статус, задължения и плащания.

Процедури: деклариране, внасяне и възстановяване на вноски

Правилното деклариране и навременното плащане са основата на непрекъснатите права по ЗЗО. Това важи както за работодатели, така и за самоосигуряващи се лица.

Декларациите за осигурителни данни се подават от:

• работодатели;

• осигурители;

• самоосигуряващи се лица;

• други задължени лица по закона.

Подаването се извършва по Наредба № Н-13 от 2019 г., обикновено по електронен път към НАП. В декларациите се посочват данни за доход, вноски и периоди на осигуряване.

Здравноосигурителните вноски могат да се плащат:

• по банков път;

• чрез електронно банкиране;

• в банков клон;

• чрез онлайн плащания към НАП;

• чрез електронни услуги, когато са налични.

Ако има надвнесени суми, лицето може да подаде заявление до НАП за възстановяване или прихващане. НАП извършва проверка на основанието и ако сумата е надвнесена, тя може да бъде върната или използвана за покриване на други публични задължения.

За повече детайли относно проценти и осигурителен доход вижте раздела за размер и разпределение на осигурителните вноски.

Практически съвети за граждани и работодатели

Познаването на ЗЗО помага да избегнете неприятни изненади - прекъснати права, неплатени вноски, липса на направление или спор за отчетена услуга. Ето как да приложите правилата в ежедневието.

Ако сте гражданин

• Проверявайте здравноосигурителния си статус поне няколко пъти годишно.

• Следете електронните уведомления за отчетени дейности, ако услугата е активна за вас.

• Пазете документи за плащания, направления и медицински услуги.

• Консултирайте се с личния лекар при промяна в осигурителния статус.

• Ако сте пребивавали в чужбина, проверете дали имате задължения в България или приложими европейски документи.

• Не отлагайте възстановяването на права, ако има неплатени вноски.

Ако сте работодател

• Внасяйте здравноосигурителните вноски в срок.

• Поддържайте коректни данни за възнагражденията и осигурителния доход.

• Следете промените със закона за бюджета на НЗОК и закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

• Използвайте електронните услуги на НАП за декларации и плащания.

• При несъстоятелност, ликвидация или промени в трудовите отношения проверете специалните правила за осигуряване на засегнатите лица.

Ако сте самоосигуряващо се лице

• Изберете реалистичен осигурителен доход.

• Следете минималния и максималния осигурителен праг.

• Плащайте до 25-о число на следващия месец.

• Проверявайте дали плащанията са отразени правилно.

• При грешка подайте корекция или заявление до НАП.

Следете официалните сайтове на НЗОК, НАП и Министерство на здравеопазването за промени в ЗЗО, вноски и условия за здравно осигуряване в България. Законите се променят, а правата ви зависят от актуалните правила.

ЗЗО не е просто абревиатура. Това е рамката, която определя как граждани и институции споделят отговорността за достъп до медицинска помощ. Ако познавате правилата, проверявате статуса си и реагирате навреме, можете да защитите правата си и да използвате по-пълноценно системата на задължително здравно осигуряване.